Втора Българска държава

Втората Българска държава е възстановена от братята Асен, Петър и Калоян след въстание през 1185 г., със столица Търново. За край на Втората Българска държава се приема годината 1396 г. с падането на Видинското царство. Това е доста условно защото българската държавност остава да съществува на север от река Дунав - във васалните български княжества Влашко и Молдова. 

Най-голям разцвет Втората Българска държава достига при Иван Асен II, син на стария Асен. Той разгромява ромеите при Клокотница през 1230 г. и тогава България става хегемон на Балканския полуостров.

При цар Иван Александър, България е разделена на няколко независими държави, което улеснява завладяването и от турците - Търновско царство, Видинско царство, Добруджанското деспотство.