Деспот Добротица
Добротица е български болярин от Втората българска държава, владетел на Добруджанското деспотство със столица Калиакра от 1347 до 1385 г.
Женен е за дъщерята на византийския стратег Алексий Апокавк. Има двама сина – Иванко и Йоан Тертер, и дъщеря, която се омъжва за византийският деспот на Загора – Михаил Палеолог.
През 1346 г. заедно с брат си Теодор и 1000 войници оказва помощ на византийската императрица Анна Савойска в дворцовите междуособици. През 1348 г. се установява в Одринска Тракия и управлява крепостта Мидия. През 1357 г. увеличава владенията на деспотството си, като присъединява крепостите Емона (при нос Емине) и Козяк (днешен Обзор).
В 1369 г. заедно с влашкия войвода Владислав, Добротица подпомага цар Иван Александър срещу маджарите в опита му да възтанови Видинското царство на Иван Срацимир окупирано по-рано от унгарците.
По-късно Добротица създава български морски флот от 12 отлично екипирани галери с бази във Варна, Балчик и Калиакра. С галерите деспотът предприема две военноморски експедиции чак до Трапезунд (дн. Трабзон на Малоазиското крайбрежие на Черно море). Флотата на Добротица също атакува и превзема форпоста на генуезците в Ликостово в Буджак на най-северния ръкав отвъд блатата на Делтата на Дунав.
Добротица подобно на цар Иван Срацимир отделя владенията си от юрисдикцията на Търновската патриаршия и ги подчинява на Цариградската патриаршия.
На името на Добротица са наречени областта Добруджа – турското произношение на името му, град Добрич и две добруджански села – с. Добротица в облас Силистра и с. Добротица в обраст Търговище. В град Добрич има паметник на деспот Добротица и квартал, носещ неговото име.
