Исторически резерват Царевец
Повече от 200 години Търново е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. По своята площ и численост градът е бил един от най-големите в европейския изток.
На хълма Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията – двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и дебелина 2,60 м и подсилена с напречни крепостни стени. В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа. Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак. Вторият вход е малката (Асенова) порта. Третият вход свързвал основната крепост с квартала на франките (чуждестранните търговци). През Средновековието град Търново е имал оживени търговски връзки с градовете републики – Генуа, Венеция, Дубровник и др.
Третият вход към Царевец е бил охраняван от т.н Балдуинова кула. Легендата разказва, че в тази кула бил затворен и намерил смъртта си император Балдуин Фландърски, пленен от цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г.
Средновековният град Търново бил гъсто застроен. При археологически проучвания, са открити основите на повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви и 4 манастирски комплекса. Жилищата образували квартали всеки със своя енорийска църква.
Дворецът на българските царе – добре укрепен архитектурен ансамбъл - е разположен на площ 4872 кв.м. Крепостната стена има 5 бойни кули и два входа. В средата на двора се издигала църквата “Св.Петка”, в която са открити три гробници и фрагменти от саргофаг, в който са били погребани някои от българските царе.
Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма и заема площ от 3000 кв.м.
В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм “Свето Възнесение Господне”. Високата кула-камбанария е рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите.
Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на Баязид І.
Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 г.
