Река Ропотамо

Ропотамо е река в Югоизточна България, вливаща се Черно море.

Ропотамо извира от североизточното подножие на странджанския рид Босна под името Церовска река, наречена така на село Церово или Старо Паничарево, преселено през 1878 година в Ново Паничарево. Тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока.

При село Ново Паничарево реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина. Реката навлиза в тесен пролом между Бакърлъка (Медни рид) и Узунджа баир и излиза в широка заблатена долина до устието си в Черно море на запад от нос Свети Димитър. В последния си участък е известна като Ропотамо. Смята се, че Ропотамо е съкратена форма на Калогеропотамос, на гръцки Калугерска река.

Най-големият приток на Ропотамо, смятан от някои автори за начало на Ропотамо, е Росенската река (Мехмеченската река или Цера), извираща от Медни рид над село Росен.

Общата дължина на реката е 48,5 километра. По-голямата част от долината на реката е лонгоз с гори от дъб, ясен, бряст, габър и други. В реката живеят много рибни видове - шарани, речен кефал и други.

Около устието на Ропотамо се е образувал дълъг и широк лиман, ограден от Черно море с пясъчни коси. Лиманът е плавателен за малки съдове и по него плуват екскурзионни корабчета. Този район е обявен за резерват Ропотамо.