Областни градове >> Силистра(Дръстър)

Силистра(Дръстър)

Информация | Kарта | Транспорт
seen
3178
facebook

Първото писмено известие за града е в заповедта на император Траян от 106 г. за преместването на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум. Това показва, че градът вече е съществувал като яка крепост. Близо три века квартитува този легион в крепостта на траките.

Той е ударна сила срещу идващите от север през Дунава врагове на империята. Войниците на легиона, предимно от малоазитски владения на империята, за да бъдат чужди и враждебни на местното население, живеят в укрепен лагер. Вън от него се развива селище от лавки и бараки на бедни търговци, занаятчии и цивилно население, подпомагащо стопанските и строителните работи на легиона.

Дуросторум става самоуправляващ се град муниципиум в 169 г., при императора философ Марк Аврелий. Управлява се от двама избрани дуумври, двама техни помощници едили и двама квестори - касиери на общината.

Дуросторум като административно и стопанско средище и важна митническа станция е в своя разцвет. Издигат се големи и хубави обществени здания, храмове, базилики, бани и частни домове в града мраморни статуи и барелефи по площадите, изградени са водопроводи.

Около 590 г. се заселват северите. Те дават и ново име на града - Дръстър. Градът е богат и проспериращ. По пътищата от север и от запад тук пристигат кервани, а по реката - кораби с кожи, мед, восък, сол от Карпатските планини и добитък от Влахия, за да бъдат отпратени към Плиска и Константинопол. Дръстър става важна българска твърдина и още при покръстването играе главна роля.

Като старо седалище на епископ, той е признат за пръв между епископските градове на България. А при цар Симеон епископът му е провъзгласен за патриарх на българсктата църква. На 24 юли 972 г. император Цимисхий превзема българската крепост и я нарича Теодорупол.

В 976 г. Самуил освобождава отново Дръстър и градът пак става българско владение до края на хилядолетието.
След повторното завладяване от император Василий II Българоубиец той става средище на византийската тема Паристрион-Подунавието, обхващаща почти цяла Северна България.

През 1070 г. Дръстър фактически става столица на една самостоятелна държава начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол.
Едва в 1091 г. Алексий Комнин успява да разгроми печенегите, да ги засели в Македония и да завладее отново Дръстър.

След успешното въстание на Асеневци в 1185 г. Дръстър влиза в пределите на Втората българска държава.
Турците познават и оценяват достойнствата на старата крепост. За първи път името Силистра се споменава при преговорите между Шишман и Мурад и през 1391 г. Дръстърската крепост преминава в ръцете на турците.
През декември 2008 г. по време на разкопки в Силистра бе окрита централната градска порта. Портата има две петоъгълни охранителни кули, разположени на 8 метра една от друга.

В разкопките участват студенти - етнически българи от Държавния университет в гр. Тараклия (Молдова). С тях е и преподавателят в университета и ръководител на Висшата антропологическа школа в Кишинев проф. Николай Русев. Той също етнически българин и вече седма година участва в археологически проучвания в Силистренско.

В момента Силистра е един от 28-те областни града на България. Интересни да се посетят са останките на Дръстър, крепостта Меджиди табия, Историческият музей и др.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа