Трапезица

Информация | Kарта
seen
3603
facebook
Трапезица

Трапезица е втората по значение крепост в столицата Търновград, наричана през XII - XIV в. "славният град Трапезица". Разположен е на десния бряг на р. Янтра, на запад от Царевец. Живописното и местоположение и естествената и укрепеност определят нейното значение в живота на столицата.

Хълмът Трапезица е бил укрепен с дебели стени, следващи скалния венец над Янтра. На отделни места, както при крепостната система на Царевец, те са били усилени с напречни стени.

Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – едният в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега.

Непосредствено след Освобождението по време на Временното руско управление Марин Дринов, професор в Харковския университет и комисар по просветата в свободна България, заедно с д-р Васил Берон, председател на току-що основаното в Търново археологическо дружество, правят първите разкопки именно на Трапезица.

При разкопките (1879 - 1884 г.), извършени от археологическото дружество в Търново, както и при тези от 1900 г., направени от френския археолог Жорж Сьор, са открити основите на 17 църкви и други сгради. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Досегашните изследвания показват, че по-голямата част от стенописите са произведения на майстори от Търновската живописна школа. Надписите са на български език, но от тях за запазени само отделни думи.

Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

През 2007 г. разкопките са възобновени. В северната част на крепостта беше открит главният вход. В същата част на хълма археолозите са попаднали на добре укрепена кула с трапецовидна форма и зидове с 4-метрова дебелина. Двете стени са с дължина 50 и 60 м, а другите две - 6 и 30 метра. Открит е и подпорен каменен зид, който се спуска от кулата до пътя за Арбанаси през кв.Асенов.
В непосредствена близост до кулата се намират останките на църква номер 2, която е една от откритите през 1879 от възрожденските учени д-р Васил Берон и проф.Марин Дринов.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа