Тетевенски манастир

Тетевенския манастир "Св. Пророк Илия" се намира в южното подножие на Васильовска планина от Средния Предбалкан в северо-източно край на град Тетевен. Основан е по време на Втората българска държава, а първите писмени сведения за манастира са от 1600 г. в требник, съхраняван в Националния църковен историко-археологически музей в София.

Манастирът представлява комплекс от черква и жилищна сграда. Черквата е с изключително оригинална архитектура – еднокорабна, едноапсидна, петконхална, с два купола, разположени на високи барабани и покрита с тикли. Първоначално през ХІІІ-ХІV в. са изградени три от конхите (източната конха изпълнява ролята на апсида) и купол, а другите две конхи и вторият купол са добавени по-късно – през 1869 г. Запазени са ценни икони и иконостас, изработен през ХІХ в. от тревненски резбари. Преди Освобождението манастирът е бил важен книжовен център с килийно училище и библиотека.