Втора Българска държава >> Крепост Дръстър

Крепост Дръстър

Информация | Kарта
seen
1958
facebook

Крепостта Дръстър вероятно е възникнала като тракийско укрепление, чиито основи са използвани от римляните за изграждането на голям и силен град-крепост по поречието на р. Дунав.

След извършените разкопки се очертават 3 периода на изграждане на крепостта. От късноримската стена от ІV в. са разкрити само основите край дунавския бряг. Успоредно с нея била изградена през V-VІ в. нова крепостна стена с обработени каменни блокове от лицевите страни и пълнеж от камъни, залети с червен хоросан. Разкрита е и северозападната ъглова кула – петоъгълна от вън и кръгла от вътре.

Тази крепостна стена била поправена и към нея била долепена нова, изградена по време на Първата българска държава, която след една чупка е продължение на византийската. В югоизточния участък на крепостната стена, която е дело на български майстори, е открита порта, защитена от 2 бойни кули с дебелина на стените 1,20 м. Тя има две врати: отвън – спускаща се (катарката), и от вътре – двукрила. Йоан Скилица съобщава за още 2 порти: източна и западна, които очевидно са обслужвали крайдунавския път. Към Дунав несъмнено също е имало порта, тъй като крепостта е крайбрежна.

Историческите сведения сочат, че крепостта и градът са процъфтявали в първите 2-3 века от новата ера и носели името Дуросторум. По времето на император Марк Аврелий около разквартирования тук легион се образувал голям град с търговци и цивилно население, митница, храмове, части вили и доста сериозни икономически отношения с другите части на империята. Но през 238 г. в града нахлули карпи и го унищожили.

През вековете на Средновековието крепостта е била апетитна хапка за българските, византийските и киевските владетели, поради стратегическото си местоположение и ползотворните търговски отношения с останалия средновековен свят. Крепостта била една от най-важните в средновековна България. Нейната задача била да пази страната от север и враждебните съседи отвъд Дунава.

Много пъти крепостта попада ту в български, ту във византийски ръце. По време на Второто Българско Царство Дръстър е и митрополитски център. Днес останките й могат да се видят в покрайнините на съвременния град Силистра.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа