Крепости в България >> Скали >> Белоградчишките скали

Белоградчишките скали

Информация | Kарта
seen
16502
facebook
Белоградчишките скали

Природата на България е сред поводите за гордост на страната ни. Някои от природните й красоти трудно могат да бъдат обрисувани с думи, тъй като спадат към групата на природните феномени и трябва да бъдат видяни задължително.

Едно от тези чудеса са Белоградчишките скали. Тези красиви скални образувания, обхващащи площ от около 80 кв.км., са разположени в подножието на Западна Стара планина, в близост до град Белоградчик. Белоградчишките скали оформят една скална ивица с дължина 30 км и ширина, достигаща до 3 км. Белоградчишките скали са неповторима скалиста комбинация, притежаваща красота и уникалност, нареждащи ги в списъка на Стоте национални туристически обекта. Излизайки от рамките на националните ни класации, през 2007 г. Белоградчишките скали се появяват и на световната сцена - те са номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света” и заемат една от челните позиции, макар и да не стигат до финала. С годините районът на град Белоградчик се развива до доста атрактивна туристическа дестинация. През 2008 г. градът, заедно с неговите перли - природните му забележителности, сред които и Белоградчишките скали, бива избран за национален победител в конкурса по програма EDEN за отлична туристическа дестинация. Този си приз Белоградчик дължи най-вече на богатото си тракийско наследство и впечатляващата природа.

Възникването на Белоградчишките скали ни връща много, много назад във времето, в една ера, наречена Палеозоя. Приблизително преди около 200 милиона години, в района, където днес се намират Белоградчишките скали, се наслоявали песьчливо-мергелни скали. В по-късен етап от развитието на света те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. Благодарение на природните сили тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка, в следствие на което се образували конгломерати и пясъчници. Младоалпийският тектонски цикъл е причината комплексът да се нагъне и да се окаже на сушата. Отново под влиянието на водата, ветровете и температурните варирания, варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Години упорит труд от страна на природата-творец и нейните помощници - природните сили, от безформения камък се раждат скулптури на митични същества, хора, животни и птици. Редом с това в пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Всяка скулптура носи име, което произлиза от човешката фантазия. Разбира се, тези скулптури са обособени в няколко групи.

В Централната група скулптури на Белоградчишките скали влизат Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката и овчарчето, Адам и Ева, Велкова глава и Кукувицата, която е наречена така не заради формата си, а поради факта, че при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица. Тази група скулптури на Белоградчишките скали се извисява над самия град Белоградчик.
На изток от града пък се се сгушили скулптурите от Фалковската група. В нея влизат Момина скала, чиято форма наподобява глава на момиче, Орлов камък, Боров камък - обявен за природна забележителност, и Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.

Следващата група скулптури от състава на Белоградчишките скали са скалите от алпийски вид, като най-известни от тях са Борич, Збеговете и Еркюприя.

Наистина, това, което природа успява да сътвори, не може да излезе изпод ръката и на най-великия творец. Всички тези причудливите приказни форми, умело съчетани и обвързани с многообразния растителен и животински свят, превръща Белоградчишките скали в район с извънземен чар и притегателна сила.

Eдна безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи. Една безкрайна синевата, в която плуват спокойните очертания на Стара планина. Застане ли човек пред този пейзаж, той просто застива. Времето спира. Всичко избледнява. Безкрайността съществува. Просто осъзнаваш кой си, разбираш, че си безсилен пред такава омайност и безвремие.

Белоградчишките скали, освен своята вкаменена хубост имат и своята скална легенда. Всеки камък от скалите е пропит с история, напоена със страдание и героизъм, разказващи как се е родил този природен уникат.

Една от легендите например е свързана с девическия манастир, сгушен между скалите. В него имало една девойка - Витиния. Красотата й била толкова голяма, че дори и расото не можело да я скрие. И света разбрал за нея. Именно тази красота срещнала девицата Витиния с римлянина Антонио. Както става в приказките между тях пламва любов, чийто плод не след дълго се появява на бял свят - ражда се тяхното дете. Това няма как да остане ненаказано, тъй като порядките на манастира били строги и Витиния била изправена пред строгия съд на монасите. Решението им било да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В този момент на изнасяне на присъдата откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Витиния. И станало чудо. Природата се намесила - над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла и манастирът се сринал. А всичко наоколо се вкаменило. И се превърнало в скулптури - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

Друга история ни отвежда към скулптурата от Белоградчишките скали, наречена Пчелен камък. Заслушвайки се в звуците, идващи от нея, се различава едно жужене, идващо от живеещите в нея диви пчели. Те са разказвачите на легендата за тази скална красота, но за съжаление за техния език все още не се е родил преводач. Ако имаше такъв със сигурност щяхме да разберем как са възникнали огромните каменни фигури.

Легендата за скулптурата Боров камък, прилежаща към Фалковска група, разказва, че по нея момците от региона измервали своята смелост и сила, като се надпреварвали помежду си за това кой ще се изкачи най-бързо по нея. Като наградата се давала титлата войвода и най-хубавата девойка. Такава е историята на Божан и Елка. Божан спечелил надпреварата за изкачване по Боров камък и получил привилегията да се ожени за Елка. За зла участ в същия щастлив за него ден, Елка била отвлечена от турци. Мъката му била толкова голяма, че той всеки ден извеждал стадото си до върха на скалата, която се извисявала над турския чифлик. От там той свирел на кавала си скръбни песни, посветени на неговото свидно либе. Един ден, отново на върха на Боров камък, Божан бил потънал в своята мъка и мрачни мисли. Затова не обърнал внимание на разгневения овен, който като в приказка опитвал да вразуми своя пастир. Легендата разказва, че силното животно не останало доволно и искало да накаже Божан, затова се засилило и го скалата. Така двамата полетели надолу към пропастта, а овцете, верни на своя водач, се втурнали след него. Така Божан и цялото стадо осъмнали мъртви в подножието на Боров камък.

Потънали в изключително богата история, Белоградчишките скали са извор на коя от коя по-интересни легенди. Такава е и тази за скалата Велкова глава, спадаща към Централна група скулптури. Тази легенда е тясно свързана със смелия хайдутин Велко. Всичко тръгва от един ден, в който турците, докато пиели своето кафе в кафенето на Селим и беят разказвал как ранил Велко. Унеси в разказа на бея, слушащите не разбрали, че в кафенето влязъл човек.
Изслушал той разказа и след края на историята се запътил към глвния разказвач и го попитал истина ли е, че е оставил голям белег на хайдутина. Тогава мистериозният новодошълза турците човек дръпнал ризата си, а на рамото му се оголила голяма кървава рана. Беят решил да отговори на Велко, но не получил този шанс - стоварил се мъртъв на земята. Останалите турци се вкаменили от страх. Четата на Велко ги принудила с пищови в ръце да хвърлят кесиите си в краката на хайдутите. Обрали всички турски жълтици, младите момци се качили на конете си, поели по пътя си и докато яздили ръсели парите за българите от селото. Днес за да разкаже тази история, в комплекса на Белоградчишките скали се издига гордо Велкова глава.

Това са само част от легендите около мистичните Белоградчишки скали. Всеки има своето право да вярва или не, да ги предава на поколенията или да махне с ръка и да ги подмине. Но това, което задължително трябва да направи, е да посети уникалния скален комплекс и да запише това събитие в албума със спомените си.
Не бихме излъгали, ако кажем, че никоя обиколка из многобройните забележителности на България не би била пълна, без да се посетят величествените Белоградчишки скали. Тази популярна туристическа дестинация е безспорното доказателство и свидетелство за силата и безкрайния разум на природата. Скалите, от които са изваяни по необясним и недостижим за човека начин скулптури, непрестанно будят удивлението на много поколения. Този процес е непрекъснат и такъв ще си остане завинаги. Независимо, че с напредването на науката мистерията около Белоградчишките скали и тяхното формиране се разбулва, те винаги ще си останат обект на възхищение. Ние, човеците, трябва да се преклоним и отдадем нужната почит на делото на природата. Белоградчишките скали просто са чудеса на естествената архитектура!

Покрай Белоградчишките скали трябва да споменем и други природни забележителности, които не по-малко заслужават нашето внимание. Такава е например Белоградчишката крепост, която е една от най-запазените в България. Крепостта бива основана от римляните и не прекъсва своето функциониране чак до Сръбско-българската война през 1885 г.

Всеки е чувал за пещерата Магурата, която се намира на 34 км северозападно от града. Пещерата Магурата също е уникално природно образувание. Интересен факт около нея е, че изходът й е през Вратач на брега на Рабишкото езеро, което е най - голямото езеро в България.
Белоградчишкият район изключително много се гордее и с пещерата Козарника. Тази пещера се намира на около 5 км от града и е носи славата на място, в което са открити най-старите следи от човешко присъствие в Европа на възраст 1,5 млн години.

Белоградчишките скали
Белоградчишките скали
Белоградчишките скали
Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа