Български владетели >> Княз Борис-Михаил (852-899)

Княз Борис-Михаил (852-899)

Информация | Kарта
seen
6051
facebook
Княз Борис-Михаил (852-899)

Княз Борис е син на кан Пресиан. След като наследил властта Борис имал неуспешна война с Немската империя. Конфликтът бил уреден през 855 г. След това Борис съсредоточил вниманието си към полята на Източна Тракия, където българи и ромеи предприемали непрекъснати нахлувания през границата. Сключило се примирие (853-856 г.), според което към българската държава се включвали земите на Северна Тракия и Родопите.

Първите десет години от управлението на княз Борис преминали в непрекъснати войни, които му поднасяли все разочарования – нито веднъж той не се срещнал с победата на бойното поле. Тези неуспехи довели до коренна промяна в стратегията на държавната политика.

Подчертаната неприязън, демонстрирана от Византия и Немското кралство, които считали, че езичниците стоят извън законите на християнския свят, предопределили решението на Борис да пристъпи към налагането на християнството в обширната си държава.

Оставало ориентирането към коя от църквите да се приобщи – Немската или Византийската. Княз Борис бил заставен да започне преговори с Византия след неуспешната за българите война с ромеите през 863 г. Византия се съгласила на териториални отстъпки - към България била присъединена областта Загора. В замяна на това император Михаил ІІІ поставил условие: българите да приемат християнството от Цариградската църква.

В началото на 864 г. в Плиска пристигнали византийски духовници, които покръстили Борис с цялото му семейство и по-богатите българи. Сам византийският император станал кръстник на българския владетел, затова Борис приел християнското име Махаил. Езическата титла хан била заменена с християнската княз.

Но за българите Христос бил чужд бог, богът на вечните противници – ромеите, следователно натрапник в българската земя. През 865 г. избухнал бунт на целият народ: всичките десет области се обявили в защита на старите богове. Княз Борис се разправил свирепо с водачите на бунта – 52-ма велики боили били изтребени заедно със целите си родове. Така през 865 г. християнството възтържествувало по българската земя.

Покръстването на българите представлявало за Византия изключителен успех. Страната била залята от византийски мисионери, затова и българският владетел се обърнал към Цариградския патриарх Фотий с молба да му разясни по какъв начин може да се сдобие с независима църква. Фотий обаче упорито премълчавал отговора.

Княз Борис се обърнал за помощ към Рим и папа Николай І – 866 г. Пратениците му носели дълъг списък със въпроси и много дарове. Отговорите на папата били връчени на българските пратеници на 13 ноември 866 г. Но дошлите в България папски пратеници не признавали покръстването по източен образец и на свой ред пристъпили към кръщение на народа. Смъртта на Николай І не променила нещата, защото и неговият приемник поддържал същата политика. Българският владетел съзрял навреме опасността от засилващото се латинско влияние и решил да се върне отново в лоното на Константинополската патриаршия. На събора от 870 г. било решено България да има самостоен църковен глава със сан архиепископ. Той бил византиец, но назначаването му можело да става само след изричното съгласие на българския владетел. За Борис това било най-бляскавия му дипломатически успех.

Последните години от управлението си, княз Борис посветил на въвеждането на славянската писменост в България. Посрещнал с голяма радост учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. Заедно с тях Борис чертаел планове за нова епоха в духовния живот на българите и превръщането на държавата му в обетована земя на славянска книжовност и култура. Скоро просветителските усилия на Кирило-Методиевите ученици дали богата жътва – подготвени били ученици, които славели бога на славянски език. През 889 г. княз Борис внезапно се оттеглил от властта и отишъл в манастир край Плиска.

Скоро след замонашването на стария княз станало ясно, че синът му Владимир въстанал срещу онова, което представлявало смисъла на бащиния му живот. Новият княз започнал да възвръща езическите обреди. Обхванат от гняв, Борис свалил сина си от престола. През 893 г. старият княз свикал народен събор в Преслав. Тук Борис обявил за български княз третия си син Симеон. Взето било решение столицата на българите да бъде Преслав. Другите две важни решения били: 1)Славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава; 2) Византийското духовенство да бъде прогонено от страната и заменено с български свещеници.

Останалите години от своя живот Борис прекарал в уединение. Починал през 907 г. След смъртта му българската църква го причислила към светците.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа