Български владетели >> Кан Тервел (700-721)

Кан Тервел (700-721)

Информация | Kарта
seen
3677
facebook
Кан Тервел (700-721)

Тервел се приема за син на Аспарух и негов непосредствен приемник. Първите сведения за Тервел са от 704 г. във връзка със съдбата на византийския император Юстиниан ІІ. През 695 г. той бил свален от престола и новият император заповядал да отрежат носа му. След 10- годишно изгнание в Херсон, на Кримския полуостров, Юстиниан сполучил да избяга и пристигнал с кораб при устието на р.Дунав. Оттам изпратил пратеник до Тервел, искайки помощ, за да се върне на престола в Константинопол, като обещал приятелство и единствената си дъщеря за негова жена.

Тервел се съгласил с условията и през 705 г. с голяма войска от прабългари и славяни се отправил към Константинопол. Цели три дни Юстиниан ІІ водил преговори със столичните жители, но в замяна на обещанията си получавал оскърбления и подигравки. На четвъртият ден успял да проникне в града през водопровода, превзел го и наложил на противниците си жестоки наказания.

Щастливият победител не закъснял да се отблагодари за оказаната му помощ. Тервел бил приет тържествено в императорския дворец в Константинопол, където бил увенчан с кесарска корона. Във Византийския императорски двор тази титла стояла на второ място след императорската и била запазена за престолонаследника. Само веднъж, за хан Тервел, кесарската титла била отстъпена на чуждестранен владетел. Освен това българският владетел получил много дарове. Според един анонимен византийски автор, Тервел говорил на народа от една базилика, която се намирала съвсем близо до известната “Света София”.

След 705 г., когато Тервел помогнал на Юстиниан ІІ да се върне на престола, българските земи се увеличили с областта Загоре, т.е. земите между Сливен, Ямбол и Черно море. Три години по-късно Юстиниан ІІ нарушил мирния договор. През 708 г. конните отряди на императора преминали в Тракия, а византийският флот дебаркира при Анхиало(Поморие). В последвалата битка до Анхиало византийската армия претърпяла пълно поражение, а Юстиниан ІІ едва се спасил.

Събитията от 705-708 г. са незапомнен триумф за хан Тервел. Идеята за неговата победа и признание от византийския император е вложена в релефа на Мадарския конник. Там триумфиращият Тервел пронизва с копието си лъв, който символизира унизената и победена византийска империя.

През 711 г. Юстиниан отново потърсил Тервел за помощ, когато армията му се разбунтувала и обявила за император военно началника Филипик Вардан. Но българският владетел престанал да вярва в щастливата звезда на Юстиниан ІІ и му изпратил войска само 3000 души. Юстиниан ІІ претърпял неуспех, бил обезглавен, а българският отряд се завърнал безпрепятствено в родината.

За две години в Константинопол се сменили трима императори. Кан Тервел се възползвал от това и през 712 г. тежковъоръжена българска войска преминала дълбоко във византийска територия.

Българите се появили на самия Босфор, стигнали и до самите “Златни врати” на Константинопол, оплячкосали цяла Тракия и се завърнали победоносно. Византийският император Теодосий ІІІ бил принуден да започне преговори за мир. Договорът бил сключен през 716 г. и имал четири клаузи: 1) Границата между двете държави трябвало да минава по т.нар. Милеони в Тракия; 2) България трябвало да получава ежегодно златотъкани дрехи и червени кожи на стойност 30 литри злато; 3) Двете държави трябвало взаимно да си предават политическите бегълци; 4) Стоките, които преминавали през границата, трябвало да са снабдени с пломба и печати, в противен случай се конфискували.

С тези клаузи не се изчерпвали задълженията поети от страна на хан Тервел и Теодосий ІІІ. Вероятно е имало и други, които предвиждали взаимопомощ в случай на опасност. Това станало причина войските на хан Тервел да се появят в околностите на Константинопол, обсаден от арабите през август 717 г. Опасността за арабите била толкова голяма, че се наложило сухопътната им армия да обгради лагера си с два окопа – единият срещу Константинопол, а другият – срещу българите. Арабите проявили изключителна упоритост и издръжливост, защото зимата тази година била незапомнена “и цели 100 дни земята била покрита със сняг”. През лятото на 718 г. в решителното сражение българите победили.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа