Къщата на Скулиев

Къщата с построена преди повече от сто години. Първият й стопанин е бил от гръцки произход и се е занимавал главно с търговия. Сградата е по­ строена на два етапа, което личи от различния де­ тайл, различните размери и различното оформяване на двете части.

От дворната порта входната врата на къщата се достига по плочника покрай уличната ограда. От разпределителното антре на приземието може да се влезе в избата или да се отиде в стажа по праната еднораменна стълба. Избата има отделно двукрилна врата, посредством която се свързва направо с двора; по-късно построената част на къщата имасъщо отделен вход откъм двора. В ъгъла на навес се намира каменната цистерна, оформена като шестоъгълник с кръгъл отвор. Дворният навес е за творен в другия си край с малка приьемна стая,

Целият уличен фронт на приземието се заема от четири помещения: входното антре, антрето-килер за избата, долната кухня и трапезарията. Те са повдигнати с едно стъпало над нивото на избата, Кухнята има ъглово огнище с кош, което се среща рядко в черноморската къща.

За подпори в избата са поставени дебели дървени колони (18/18 и 23/23 см). Особен интерес в тая къща представлява втората, черната стълба, която, за да преодолее височината в по-къса линия, има силно извита форма. Тя води от приземните помещения до килера, гдето пък е най-пряко свързана и с кухнята.

Завършъкът на стълбата в етажа е отделен от пространството на 9 м дългия салон с дървени колонки (11/11 см). Салонът се осветява от две страни; от него може да се излезе на ориентирания към двора балкон. Прозорците на салона към двора са по-големи (85X115 см) и по-различно детайлирани от прозорците на стаите (62Х106 см). Помещенигта са високи 2,45 метра.

Главните и най-добре оформени помещения са двете стаи към улицата. По-голямата стая има хубаво оформен таван. Продълговатата форма на помеще­нието и ъгълът към улицата не са попречили на майстора-строител да разработи квадратен орнамент, който преминава в окръжност с лъчи. Плоскостите извън квадрата се оформяват с малки квадратни касети, характерни за Несебър.

Кухнята е разположена в северния ъгъл на къщата; тя има долапи към вътрешната стена. Коми­ ните минават през изолирани от две паянтови стени (дебелина 16—17 см) пространства. Килерът е свързан директно с кухнята. От площадката пред кухненската врата се слиза по долната стълба за приземието.

Особено сполучливо оформени са фасадите на по-старото крило. Доминират спокойните външни полета на стаите, в които благодарение на сравнително малките прозорци превес получава плътната плоскост; обратен е случаят при външната фасада със салона към двора. Въпреки разкъсания контур къщата е една интересна композиция с неголемия си двор, с акцентиран от дворната порта вход и сполучлив завършък на асиметричния си­ лует, получен от крайния еркер към улицата.

Прозорците имат хубави рамки и капаци, макар че са оформени с нетипичния за черноморската къща и за Несебър сегментен отвор. Плосък сегмент от окръжност са получили и по-големите прозорци па салона към двора. Зад тая външна рамка прозорецът (крилата и вътрешният изглед) е запазил пра­ воъгълната си форма. Характерната чупка в ъгъла при еркера, подобно на Януловата къща. се покрива от стряхата, без да се чупи покривът.

Конзолите са необикновено дълги (1,80 — 2,00 м). Стените на приземието към двора са дървени, изпълнени от греди и дъсчена обшивка. За разлика от хоризонталните дъски на етажа тая част е обшита с отвесно наковаии дъски. Фугите между тези дъски са покрити с профилирани летви, широки 4,5 см. Парапетът на балкона е железен. Отвън отделните части от дървения етаж на къщата са били боядисани с различни цветове. Това личи и до днес от остатъците от светла боя по капаците.