Елена
Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски балкан. Той е разположен в красивата долина на Еленската река.
Тук са съхранени 147 паметника на културата, 7 от които са с национално значение: родната къща на Иларион Макариополски, Часовниковата кула, Даскалоливницата, църквите “Свети Никола” и “Успение на Пресвета Богородица” с камбанарията, петте Разсуканови къщи и Попниколовата къща.
Елена притежава над 6 000 етнографски предмета на материалната култура, 780 творби на възрожденското и съвременното изкуство, много старопечатни книги.
Една от легендите за град Елена разказва за щастлива младоженска двойка - девойката Елена от с. Къпиново и момъкът Самуил от Твърдица, която била нападната от разбойници по време на сватбата на мястото, където сега е град Елена. От скръб по своите рожби родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.
Георги Раковски в своята поема “Горски пътник” е предложил за историческа истина, че градът носи името на царица Елена, съпруга на цар Асен.
Друго предание разказва, че старата църква “Свети Никола” била осветена на празника на светите равноапостоли Константин и Елена, затова селото било наречено Елена. Днес денят на Светите равноапостоли Константин и Елена - 21 май - се чества като празник на град Елена.
В началото на ХVІ в. Елена е вече обособено село. Това узнаваме от Зографския поменик, в който са изброени имената на поклонници, дали по десет сребърника, за да се поменуват имената им по време на литургия.
Географски особености
Климатът в община Елена е умерено-континентален с характерни за планинските райони климатични явления. В котловината преобладават летните валежи, които помагат да се запази свежестта и зеленината на растителността до късна есен. Снежната покривка се задържа от началото на декември до март.
Въздухът е чист и благоприятства лечението на астма и белодробни болести. Това се дължи предимно на младите иглолистни насаждения и гъстите широколистни гори, разположени върху значителна част от повърхността на котловината.
Горската растителност в Еленската община е богата. Дивечовото разнообразие в региона е голямо. От едрия дивеч са разпространени сърната и благородният елен, в последно време и дивата свиня. От дребния дивеч са представени зайци, яребици, пъдпъдъци и др. Във високите планински части на общината се срещат ястреби, соколи и множество дребни птички. Реките са богати на риба.
