Царево

Град Царево (Василико и Мичурин) е разположен в малък залив на Черно море на 75 км южно от Бургас. Царево заема два полуострова (северен и южен) и има три лазурни плажа. Според историческите източници градът е основан от бежанци българи, бягали от турците от село Босилково в Айтоския балкан на източна Стара планина.

Старият град Царево е бил разположен върху южната част на залива. В момента там се намират квартали Царево и Василико.

С това си име градът се споменава още през XII век от арабския географ Идриси. Василико фигурира в регистрите на каза Анхиало (Поморие) от втората половина на XVII век.

Бил е известен с риболова си и с корабостроенето, за което е било благоприятно лесното набавяне на дървен материал от Странджа. Посредством пристанището си градът поддържал връзки с Цариград, пристанища на Мраморно, Егейско и Средиземно море.

Благодарение на това си развитие и възможности градът прераства в културно средище за региона. През XIX век се открива гръцко училище.
През 1913 г., след присъединяването му към България се изселват гърците и на тяхно място идват българи. През 1914 г. се създават Първото българско училище и читалище.

През 1968 г. Царево е обявен за климатичен морски курорт. Освен с трите плажа Царево разполага и с два екзотични къмпинга – “Българка” и “Нестинарка”.