Созопол

Созопол е един от най-ранните градове на Българското Черно море, произлязъл от старотракийско селище Аполония – градът на бог Аполон. През 610 г. пр.н.е. гърци от Мала Азия – Милет и Фокея се заселват на земите на днешния Созополски полуостров и създават град. Позицията му е добре избрана, защото е на подходите към Черноморска Тракия и Странджа. Аполония бързо се прославя и създава нови селища около себе си. Това е време на разцвет на културата и строителството. Процъфтява търговията и в Аполония започват да се секат монети.

Аполония е известна в древността с храма на Аполон. През 72 г. пр.н.е. легионите на Марк Лукул разрушават не само крепостната стена, но и храма на Аполон и други сгради. През IV в. н.е. с израстването на Константинопол Аполония възвръща предишното си значение и се нарича Созополис – град на спасението.

Кан Крум го присъединява към българската държава през 812 година, но в последствие града минава ту в ръцете на византийците ту на българите.
През вековете Созопол се е развивал от една страна като отбранителен град със своята крепостна стена, крепости и крепостни съоръжения, а от друга – като град с богато строителство на архитектурни и култови сгради, черкви, параклиси, гробища, манастири.
До 1454 г., когато Созопол пада под османско владичество, той е в своето възраждане – пристанищен и търговски център между България и средиземноморски градове. На територията на община Созопол, а и в самия град времето е оставило своите следи. Археолозите откриват все повече находки за отминали времена.