Цар Борис III (1918-1943)

Информация | Kарта
seen
1209
facebook
Цар Борис III (1918-1943)

Борис, княз Търновски, е роден на 30 януари 1894 г., пръв син и престолонаследник на Фердинанд и Мария Луиза. Когато е 5 годишен загубва майка си и това оставя незаличим белег върху цялостната му личност. Строгият и властен баща не му позволява да постъпи в някой от реномираните европейски университети. Но въпреки това, Борис се отличава с вроден финес, природна интелигентност и забележителна ерудиция. Тези качества, заедно с несъмнения политически нюх и владетелски усет, спечелват на българския владетел безспорен авторитет сред европейските политически кръгове.
Цар Борис III поема управлението на България на 24-годишна възраст, в момент, когато съдбата на монархията е поставена на карта. Участие в три последователни войни, две национални катастрофи, невиждана стопанска разруха и крушение на националните идеали –това е тежкото наследство, което абдикиралият Фердинанд оставя на сина си.

Царуването на Борис III продължава 25 години. Той управлява България в обстановка ан остри политически и социални конфликти, на следвоенни революционни сътресения и световна стопанска криза. Атентатът в катедралната църква “Св. Неделя” на 16 април 1925 г. очертава атмосферата на една скрита гражданска война с дълбоко разделение на без друго разединената от чужди сили нация.

Но благодарение на цар Борис III , България успява да преодолее в значителна степен разрухата от войните, дипломатическата изолация, съпътстващият ефект от репарации и контрибуции, заложени в Ньойския договор през 1919 г., според който трябва да плащаме 2 млрд. златни франка. През 1919-1933 г. местната промишленост се съживява и увеличава работните места, увеличава се селскостопанският износ, увеличава се националният доход на глава от населението.

Той непрекъснато търси пролуки за преодоляване на продължителната външнополитическа изолация на България. Защото след трагедията на двете национални катастрофи в края на 20-те и началото на 30-те се налага един своеобразен комплекс за малоценност, задълбочаван от песимистичните възгледи за бъдещето на държавата.

Царят предпазливо тръгва по Европа с вродената си интуиция и предпазливост. Още при първото си посещение по европейските столици през 1926 г., той получава необичаен за владетел на победена държава любезен прием.

Като добър държавник цар Борис III не прави само това, което е необходимо според неговите убеждения, той прави и онова, което намира, че се очаква да бъде сторено от него.

Оказал се един от първите официално порздравили победата на Франко в Испания, той не се колебае да осъди агресията на Италия в Абисиния, въпреки тесните си роднински връзки с римския двор. След преврата на 19 май 1934 г., цар Борис III вижда изход за излизане от хаоса в авторитарния режим. Царят се противопоставя не само срещу болшевизирането на страната, но и срещу крайните фашистки организации и прояви, дори и със силата на създадени от него законодателни средства.

Безспорни остават неговите заслуги за връщане на Южна Добруджа през есента на 1940 г. През Втората световна война, той трябва да направи окончателния избор за участие на България. В крайна сметка страната се присъединява към Тристранният пакт и тази стъпка, осъществена под ръководството на царя е от огромно значение за съдбата на страната по време и след Втората световна война. До 9 септември 1944 г. България не участва във военни действия по фронтовете, макар че са освободени българските земи загубени през Първата световна война. Заради това Борис III е наречен Цар Обединител.

Сред грешките на Борис III и неговото правителство е и “символичната” война срещу САЩ и Великобритания, довела до съвсем реални бомбардировки над мирното софийско население.

На репресии са подложени и евреите, макар че ролята на Борис III за спасяването на българските евреи е безспорна. Защото без върховна санкция и одобрение ан монарха и без неговата решаваща намеса тази забележителна акция не би имала успех.
Царят умира внезапно на 28 август 1943 г. в разгара на войната и оставя своята страна в безпътица пред надвисналия крах. Въпреки това, че за трети път България е обявена за агресор тя не губи територии.

Борис III макари и без особени успехи се опитва да води българска политика, която да е съобразена единствено с националните интереси. Той спаси България от разорение въпреки бомбардировките и продоволствените кризи.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа