Областни градове >> Стара Загора

Стара Загора

Информация | Kарта | Транспорт
seen
3319
facebook
Стара Загора

Стара Загора e един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. През вековете носи следните имена: Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник и Стара Загора.

Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е. Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа.
Смята се, че в района на днешния града Стара Загора е основано селище от траките под името Берое, което на тракийски вероятно означава желязо — още в древността се е добивало желязо от мини до Стара Загора.

Римският император Траян преустроява града и го кръщава на себе си — Улпия Августа Траяна. По времето на Римската империя Августа Траяна е от сред градовете, имащи право да секат собствени монети - право отдавано на най-големите търговски и икономически центрове на империята.

Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година, при която кан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота и разбива 30 хилядна арабска армия. За благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре с център Берое. Българите наричат града Боруй. След това градът многократно преминава ту във Византия, ту в България.

При посещението си в града през 784 г. византийската императрица Ирина възобновила крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава и му дава своето име - Иринополис.
След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.

По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) града носи името Боруй. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области /хори/ в средновековна България.

През 1372 година османските турци завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Османците, виждайки огромното наследство на исторически паметници от различните култури, го преименуват на Загра Атик — на турски древна Загора. По-късно името се видоизменя на Ески Заара — старо Загора.

През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. През 1854 година се взема решение от старозагорския български елит градът да се прекръсти на Железник, подчертавайки, че още в древността там се е добивало желязо (превод от Берое). Но през 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с преведеното на български турско име — Стара Загора.

През Възраждането в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия и девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Родно място е на редица едни от най видни български възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил и Николай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наречена „Българският славей“.

През 1875 година преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители и заедно с Пловдив са най-големите градове на територията на днешна България.

През време на Освободителната война градът на няколко пъти е изгарян от турските башибозуци. Сведенията за загиналите по време на Освободителната война българи са различни. Изклани са между 5000, 7 850 и 14 500 българи, мъже, жени, маловръстни дечица и още хиляди напускат завинаги Стара Загора. Това са най-трагичните моменти за Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. По това време в града остава едва 1 089 домове с 10 650 души, което е едва една трета от населението на Стара Загора преди Старозагорското въстание от 1875 година.

През 1878 година в Стара Загора пристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, с която Стара Загора се гордее и до днес. На 5 октомври същата година е положен и първият камък за възстановяването и именно затова датата е обявена за празник на града.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа