Областни градове >> Кюстендил

Кюстендил

Информация | Kарта
seen
2130
facebook

Кюстендѝл е областен град в Югозападна България. Той е балнеоложки и туристически център с национално и международно значение, археологически и архитектурен резерват, изходен пункт за туризъм и ски-спорт в планината Осогово.

Кюстендил е един от най-древните български градове. В историята е известен с имената Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Коласия, Кюстендил.
Района се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика. През V - IV век пр. н. е. привлечени от лековитите минерални извори траките основават селище.

След падането на Тракия под римска власт (45 г. от н.е.) римляните превръщат селището във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия. През периода от времето на император Антонин Пий (138-161) до император Каракала (198-217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот. През IV век е изградена крепостта на Хисарлъка, преустроена по време на византийския император Юстиниан I (527-565).

Не е известно кога Велбъжд е присъединен към новооснованата българска държава, но вероятно това става по време на царуването на кановете кан Кардам или Крум. През IX в. Велбъжд е вече български град, като след покръстването, при княз Борис I (852-89), се превръща във важен епископски център и остава такъв през цялото съществуване на Първата българска държава.

През 1018 г. когато българската държава пада под византийска власт Велбъжд е включен в пределите на Византийската империя.
През 1204 г., при управлението на цар Калоян Велбъжд е превзет от българската войска и отново става част от българската държава. След смъртта на цар Иван Асен II и настъпилия временен упадък на българската държава Велбъжд за известно време е присъединен към Византийската империя от император Йоан III Дука Ватаций (1222-1254).

През време на Втората българска държава Велбъжд се радва на голям икономически разцвет. В околностите му и по склоновете на планината Осогово се експлоатират различни рудни находища — главно за добиване на цветни метали и желязо.

Възползвайки се от неизгодното вътрешно и външно положение на България в началото на XIV в., сръбският крал Стефан II Милутин (1282–1321) нахлува по долините на реките Вардар и Струма и завладява Велбъжд, който за дълги години попада под сръбска власт и влияние. На 28 юли 1330 г., е битката при Велбъжд между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен и войската на сръбското кралсктво Рашка, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански (1321-1331). Сърбите с измама побеждават, а българския цар е тежко ранен и три дни по късно умира.
Към средата на XIV в. в Югозападна България се формира ново държавно образувание с център Велъбжд начело с фамилията на Деяновци (Драгаши). Родоначалник на Деяновци е севастократор и деспот Деян Драгаш. При сина му Константин Драгаш деспотството има голямо териториално разширение, но изпада във зависимост от Османската империя. Деспот Константин Драгаш загива заедно с Крали Марко /също османски васал/, сражавайки се на страната на Баязид I в битката при Ровине срещу влашкия владетел Мирчо Стари през 1395 година. Последен владетел на Велбъжд е Юсуф (или Стефан), вероятно помюсюлманчен син на Константин Драгаш.

След завладяването на Балканския полуостров, християнското население на Кюстендил е прогонено в околните села, избито и помохамеданчено. На негово място в града се заселват 60 турски семейства от гр.Кония, Мала Азия. Името Велбъжд се заменя с Константин-илли (Константинова земя), което преминава в Кюстендил.

През Възраждането градът започва бързо се развива и разраства, като една от причините за това е нарастване броя на християнското българско население. Започва строителство на нови църкви: "Успение Богородично" (1816), "Свети Димитър" (1866). Открива се килийно училище (1821), впоследствие взаимно училище (1849), основава се първото в района читалище (1869). В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. През 1872 г. учителят Т.Пеев основава таен революционен комитет. Кюстендил е освободен от руските войски на 29 януари 1878 г.

След Освобождението Кюстендил става един от значимите градски центрове на Югозападна България. През 1909 година е свързан с железопътна линия със София. В началото на ХХ век Кюстендил е провинциален промишлен и търговски център с развита лека и хранително-вкусова промишленост и овощарство. Градът се утвърждава и като курорт.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа