Сливен

Информация | Kарта | Транспорт
seen
3967
facebook

Слѝвен се намира в близост до градовете Нова Загора и Ямбол. Най голямото пристанище в България - това в Бургас - се намира на 115 км в източна посока от Сливен. Сливен е известен като „града на 100-те войводи“, свързани с хайдушкото движение. Старото име на града е Саволен (още Туида, Ислимие, Истилифинус, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне).

Следи от селища в местността Хисарлъка над Сливен са датирани към новокаменната епоха. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V — III век пр.н.е.- тракийска керамика и елинистични монети.

Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 — 71 г. пр.н.е, когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.

Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера — II — IV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище — Туида (Суида, Цоида). Името най-вероятно е тракийско с неясно досега значение.
След преместването на столицата на Римската Империя в Константинопол селището е укрепено като е издигната крепост върху хълма. Крепостта избягва нашествието на готите през 378 г, но е разрушена при набезите на хуните през V век. Възобновена е по време на император Анастасий I (491 — 518 г.).

Туида/Цоида престава да съществува около 598-599 г., когато отново е разрушен, най-вероятно от авари. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал Коменциус.

Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., в средата на 10 век за кратко е бил във владение на печенезите, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ Идриси, който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“. Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през 13 век. Селището се измества на друго място, което още не е локализирано.
По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформяли комплекс, наричан малка Света гора.

По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен, под името Ислимие, има в турски регистри от 1609 и 1668 г.

През 17 век Сливен се издига като занаятчийско средище. Градът е известен с производството на пушки, пищови, железни сечива за земеделски, занаятчийски и домашни нужди. 100 работилници произвеждат месечно 500 цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града.

Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на Добри Чинтулов и други сливенски първенци през 1860 г. се основава читалище „Зора“. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса “Михал Мишкоед”.

През 1836 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрики.

По време на руско-турската война от 1829–1830 г. Сливен е освободен, но след изтеглянето на руските войски повече от 15 000 българи са принудени да се преселят към Влашко и Молдова.

Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През 1859 г. сливенци изгонват гръцкия владика, а Сливенска епархия влиза границите на създадената на 28 февруари 1870 г. Българска екзархия. Първият духовен водач на епархията е Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим, който е посрещнат възторжено в града на 3 юли 1873 г.

Макар по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим и застъпничеството на сливенския мютесариф пред главнокомандващия турските войски в Тракия. На 4 януари 1878 г. руските войски освобождават Сливен от 5-вековно турско робство.

През 19 век градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20 000 души население, по-голямата част от които българи.

В момента Сливен е осмият по големина град в България и е голям културен и административен център. В града могат да се посетят: Къща-музей "Хаджи Димитър", Национален музей на текстилната индустрия, Къща-музей "Добри Чинтулов", Къща-музей на сливенския градски бит от XIX век, Исторически музей, Драматичния театър и др.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа