Бачковски манастир

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от братята грузинци Григорий и Абасий Бакуриани, военноначалници в армията на византийския император Алексий І Комнин. За военни заслуги императорът им подарява земите, върху които те изграждат манастира.

В пределите на Българската държава манастирът влиза през 13 век. Бил богато дарен от българските царе Иван Асен ІІ (1218-1241 г.) и Иван Александър (1331-1371 г.).

На свода на старинната манастирска трапезария е родословното дърво от Авраама до Христа, 12-те древногръцки философи и заседанията на вселенските събори. Мраморната маса е от 1601 г. с осем редов надпис.

Голямата манастирска църква “Успение Богородично” е изящен образец на сакралната архитектура. Строена е през 1604 г. и никога през вековете не е затваряна за богомолци.

Интерес представлява Костницата, където са запазени стенописи от 12, 14 и 19 век. В Базиликата са изографисани образите на основателите на манастира в цял ръст и българския цар Иван Александър. Бачковската костница по художествените си достойнства се нарежда сред най-добрите постижения на средновековната живопис.

Уникални са много икони от 1793 г., Голямата манастирска панорама, изографисаната от Захари Зограф църква “Свети Никола”, входът на манастира и новата му арка. Наблизо се намира скалата, в чиято пещера е била съхранена Чудотворната икона при опожаряването на манастира.

Бачковският манастир е национален паметник на културата и е единственият в България, който от 1083 г. до днес изпълнява своите функции, без да бъде затворен нито ден!!!