Езера и язовири >> Дуранкулашко езеро

Дуранкулашко езеро

Информация | Kарта
seen
2182
facebook

Дуранкулашкото езеро е една от най-красивите природни забележителности, която всички туристи непременно трябва да посетят. Това е най-северното езеро по крайбрежието на Черно море и както може да се очаква водата му е леко солена. Мястото е особено атрактивно за любителите на риболова, освен това езерото е част от основния път на миграция на много прелетни птици.

Около южните брегове на езерото се намират останки от някогашни първични степи - един от най-редките типове екосистеми в България. В района на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 вида с важна международна и национална консервационна значимост.

Най-голямо е значението на мястото за опазване на птичата фауна като зимуващите популации на 4 вида водолюбиви птици (малък корморан - Halietor pygmeus, голяма белочела гъска - Anser albifrons, сива гъска - Anser anser и червеногуша гъска - Branta ruficollis) имат главна заслуга за международното признание на влажната зона като Рамсарски обект.

Археологическите разкопки в Дуранкулак започват през 1974 г. от научен колектив под ръководството на проф. д-р на и.н. Хенриета Тодорова. Направените там открития донесоха много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа.
На западния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 - 4700г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 - 3400 г.пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото.

Проучените над 12 000 праисторически погребения, наред с некрополите от Девня и Варна, показаха, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 - 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 - 1200 г. пр. н.е.).
На 26 м навътре в скалния масив на острова е изсечен елинистически пещерен храм на богинята Кибела ( 3 в. пр. н.е.), а върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9 - 10 в. Част от него е експонирана.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа