Нос Калиакра

Нос Калиакра е издаден на 2 км навътре в Черно море разположен на 12 км източно от Каварна и 60 км североизточно от Варна. Брегът е стръмен с отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу към морето. Носът е природен и археологически резерват. Най–ранният известен живот на носа е от 4 в. пр. н.е. Тогава Калиакра е населявана от тракийското племе Тиризи, дало и първото име на крепостта – Тиризис.

Името на местността е променяно няколко пъти през вековете – Тетрасиада, Акре Кастелиум. С името Калиакра селището се споменава за първи път в края на 13 в., което означава “красив нос”. Писмените сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище.

Залезът на крепостта настъпва със завладяването й от османските нашественици. Последните известия за Калиакра са свързани с морска битка в залива на носа между контраадмирал Ушаков и турския флот през 1791 г., в която руската армада надделява. Част от материалната култура на миналото е изложена в малък археологически музей, направен в една от пещерите тук.

Легенда за нос Калиакра разказва за 40 български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Днес в началото на нос Калиакра се издига обелиск, наречен “Портата на 40 девици” в памет на това събитие. Друга легенда разказва за свети Никола, покровителят на моряците. Тъй като се стремял да избяга от турците, които го преследвали, земята под краката му се разтягала, но напразно. Той бил заловен и убит. На самия край на носа сега има малък параклис, реставриран през 1993, символизиращ неговия гроб.