Априлско въстание 1876

Априлското въстание е най-голямото въстание до този момент на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април 1876 г. , след като при предателство турците се опитват да заловят Тодор Каблешков в Копривщица (апостола на томашния комитет). Съзаклятниците са вдигнати по тревога и успяват да избият пратеният аскер. Тогава Тодор Каблешков пише прословутото си кърваво писмо:

"Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

 Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.

Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов"

Въпреки безпримерния героизъм, Априлското въстание е потушено жестоко. Това води до отзвук в цяла Европа и последвалата Руско-турска война от 1877-1878 г.